Още от древни времена, хората по всички кътчета на планетата са се съобразявали с магнитните линии на Земята, като са строели жилищните и културните си сгради - строго ориентирани според четирите посоки на света. Това правило е спазено както при египетските пирамиди, така и при наколните жилища в Индокитай и на много други места. Всички шамани, лечители, знахари, строители и зидари знаели, че спалните трябва да са ориентирани по посока север-юг, а местата за почивка, читалните и храмовете – по посока изток-запад. Дори починалите се погребват по строго определен ред, също съобразен с географските посоки.

   Геопатогенната мрежа е открита през 30-те години на миналия век от д-р Ернст Хартман, тя покрива цялото земно кълбо. Жолио Кюри от своя страна твърдял, че има и други магнитни линии, които също се простират по цялата земна повърхност. Съществуват и редица други гледни точки по въпроса, но практиката на стотици радиестезисти от цял свят доказа недвусмислено правотата на д-р Хартман. Ето защо, в литературата геомагнитната мрежа носи неговото име.

   Магнитните линии, които открива д-р Ернст Хартман са с широчина 10 инча (25,4 см) и са строго ориентирани по посоките на света. Геопатогенните зони, които те образуват са на разстояние както следва: север-юг през 2 метра, и изток-запад през 2,50 метра. Възможни са известни отклонения от размерите посочени по-горе, които зависят най-често от полезните изкопаеми, през които минава тази зона. Освен подземните фактори, нарушение в закономерността на мрежата се получава и от желязо-бетона в жилищата, и по-точно в плочите, отколкото в стените (материалът за изграждане на стените играе друга важна роля за енергийното състояние на жилището). На колкото по-голяма височина се намира жилището, толкова по-големи са отклоненията от дадените размери, но интензитета е константа. Енергийните полета, покриващи земното кълбо имат поляритет и се редуват положително заредени с отрицателно заредени такива. Поляритета на геопатогенната зона е определящ за симптоматиката, която се проявява при продължителен престой върху нея.

   Геомагнитната мрежа на Жолио Кюри се отличава от тази на Хартман с това, че линиите ѝ са строго ориентирани по посоките северозапад-югоизток, и разстоянието между вредните  енергийни полета е значително по-голямо, достигайки до 47 метра. Размерът на геопатогенната „точка“ от мрежата на Кюри е с радиус приблизително 55 см и с 5 до 6 пъти по-голям интензитет. На практика, няма как човек да престои няколко часа върху такава зона, без това да се отрази негативно на здравословното му състояние (без значение от сензитивността му).


   И при двете геопатогенни мрежи симптоматиката е от един и същи тип, с разликата, че мрежата на Кюри (тъй като е по-мощна) е с по-ясно изразена такава.

   При продължителен престой върху положително заредена геопатогенна зона (без значение от мрежата), човек се преенергизира и става агресивен, изнервен, неспокоен, трудно заспива, често се събужда, сутрин става винаги преди определеното за това време, има сутрешна неразположеност, която в повечето случаи се изразява с умора. Също така е възможно да се проявят и следните симптоми: световъртеж, гадене, главоболие (без видима причина), а при по-чувствителните и сензитивни хора симптоматиката е значително по-изразена.

   Отрицателно заредената геопатогенна зона изсмуква енергията на човек и усещането е подобно на среща с "енергиен вампир". При продължителен престой върху такава зона човек се чувства отпаднал, депресивен, апатичен. Когато вредните вълни се натрупат в тялото на човек, той изпитва силна нужда от сън и това често се описва като: "Сякаш клепачите ми тежат", "Не мога да си държа главата изправена". Това явление се забелязва най-често на работното място (при позиционирано такова), защото отивайки свежи и отпочинали, умората внезапно се появява. Когато леглото се намира върху отрицателно заредена геопатогенна зона, човек сутрин се събужда изморен, без значение от времето, което е прекарал в сън. Характерното за такава зона е, че когато човек се събуди, не може повече да заспи, въпреки че изпитва такава нужда.

   Съществува теория за геопатогенните мрежи, че са енергийни дробове на планетата, че Земята комуникира по този начин с Вселената. Твърди се, че отрицателно заредените зони са носители на изходяща информация от Космоса, а пък положително заредените такива - носители на входяща. С други думи - енергията на отрицателните геопатогенни зони се движи към Земята (и ни изсмуква), а пък положителните към Космоса (и ни преенергизира).
  Тази теория все още не е доказана, но факта, че има периодично увеличаване  на енергията в установените болестотворни места, е на лице. Това увеличаване  е приблизително два пъти интензитета на геопатогенната зона и няма строга периодичност - може да се повтори след часове или след седмици. Не е известно какво поражда увеличаването на енергията, но е известно, че повишаването на енергията е с продължителност само няколко часа.

Геопатогенни мрежи

Партньори

За контакт

v.ignаtov@abv.bg

Услугата измерване и хармонизиране на дома и офиса се предлага в цялата страна

©2014 by Vladimir Ignatov . Proudly created with Wix.com